Lirama

Тръгва си нощта, после още една
и еднакви отново са те, ти не си до мен.
Всякя нощ така няма дя заспя,
докато не видя поне твоето лице.

А деня завъртя колело от сънища
и съня за нея замъгли реалността.

Последната надежда ли си ти?
С дъждовни облаци ще дойдеш ли?
Ще носиш ли вода за моятя пустинна земя?

Тръгва си нощта, после още една
и отново ще гледам навън, на яве и на сън.
Всяка нощ така няма да заспя,
докато не видя поне твоето лице.

А деня завъртя колело от сънища
и съня за нея замъгли реалността.

Последната надежда ли си ти?
С дъждовни облаци ще дойдеш ли?
Ще носиш ли вода за моята пустинна земя?

Последната надежда остани.
Със вятъра при мене се върни.
Без тебе тъжно е във моята пустинна земя. (2x)