Lirama

Всяка игра почва така -
с малко случайност и смях.
Ти си избра мойта ръка -
твойта ръка аз избрах.

Беше сама и за това
плахо поканих те аз.
Ти се засмя, кимна с глава,
после танцувахме валс.

И може би една любов отмина край нас,
наш'те съдби решила да сплете за час.
Може би тя все още броди в белия мрак,
може би пак, със пролетта, ще се върне пак.

Всяка игра почва така -
с малко случайност и смях.
Ти си избра мойта ръка -
твойта ръка аз избрах.

Беше сама и за това
плахо поканих те аз.
Ти се засмя, кимна с глава,
после танцувахме валс.

Странно защо тихия сняг
днеска отново ни сбра.
Странно защо почнахме пак
старата, смешна игра.

Пак непознат, питам дали
може до теб да вървя?
Сняг като цвят тихо вали -
бели са наш'те глави.

А може би една любов отмина край нас,
наш'те съдби решила да сплете за час.
Може би тя все още броди в белия мрак,
може би пак, със пролетта, идва тя.